Гледна точка на Рейн Минават още два дни, преди най-накрая да ми дадат храна. Когато чуя тракането на катинара, предполагам, че трябва да е халюцинация. Имах повече от достатъчно от тях, откакто гладът се загнезди в стомаха ми. Вирен, Олдрик, Ренар, Озбърн... всички те ме посетиха, прегърнаха ме, дадоха ми обещания. И всички те се изпариха в мъгла в самите ми ръце. Това е различно от самото начало