Нес. Милена все още се опитва да осмисли всичко, което ѝ казах, когато вратата се затръшва толкова силно, че удря стената. Лагос стои на прага, русата му коса е разрошена, поло-то му е измачкано и скъсано на яката. Но най-лошото е лицето му – очилата му ги няма, а струйка кръв се стича от лявата му вежда, надолу по бузата, чак до брадичката. Той е бесен. Виждам го в напрегнатата му поза, в начина,