Нес.
Милена все още се опитва да осмисли всичко, което ѝ казах, когато вратата се затръшва толкова силно, че удря стената.
Лагос стои на прага, русата му коса е разрошена, поло-то му е измачкано и скъсано на яката. Но най-лошото е лицето му – очилата му ги няма, а струйка кръв се стича от лявата му вежда, надолу по бузата, чак до брадичката.
Той е бесен.
Виждам го в напрегнатата му поза, в начина,
















