Зелрик Кашлям яростно, изплювайки гъста струя кръв. Няма какво повече да повърна, а замаяността е постоянна. Не знам дали се чувствам толкова слаб заради жалкото си състояние или защото съм практически облян в собствената си кръв. Също така не помня колко дълго съм затворен в тази проклета дупка. Няма прозорци. Единствената светлина, осветяваща стаята, е единичен прожектор, висящ над главата ми. Д