Зелрик Хвърлям поглед към екрана на компютъра, докато отпивам малки глътки от пурата си, преструвайки се, че слушам какво говори Лагос. Образът на Дженкинс, излизаща от банята само с кърпа около тялото си, напълно завладява вниманието ми. Тя не е напускала стаята си от два дни, освен за да провери ранените, но аз не съм я изпускал от поглед и за секунда – като шибан обсебен преследвач, какъвто съм. Нашите спални са единствените места в къщата без камери; останалото се следи до най-малкия детайл и за щастие, тя още не е забелязала. Сигурен съм, че щеше да ги разбие на парчета, ако беше видяла. Спирам с пурата на половината път до устата си, когато виждам на екрана как отпуска хватката си върху кърпата, покриваща гърдите ѝ. По дяволите, искам да нахлуя в тази стая и да я взема веднага. Това ме побърква. "Зелрик!" Тръсвам глава и се насилвам да погледна втория си човек. Лагос не е единственият в офиса с мен. Гамбо и Оскар стоят до него, а Луна, както винаги, се е настанила удобно на дивана. "Чу ли нещо от това, което току-що казах?" Прочиствам гърлото си и кимам, преди да изключа екрана и да дръпна още веднъж от пурата си. "Стоката, която откраднахме от Уриага, е в безопасност и готова за разпространение. Не мисля, че има нещо по-важно от това, прав ли съм?" "Те са бесни," казва той, избутвайки очилата си нагоре по носа с показалец. "Алекс се опитва да издири някои от нашите хора. Освен това полицията ни диша във врата. Смъртта на онези полицаи не ни помага да останем под радара." Погледът ми се премества към Гамбо и Оскар. Те са отговорни за тази бъркотия. "Или те, или ние, Зелрик," оправдава се Оскар. "Нямаше да ни позволят да вземем Бени и лекаря без бой." Гамбо кима в знак на потвърждение на думите на партньора си и прави крачка напред. Ако Оскар беше действал сам, щеше да ми е трудно да повярвам, че не е убил онези полицаи в един от пристъпите си или просто за тръпката. "Като стана дума за лекаря… Дженкинс?" Кимвам. Не искам да я наричат по малко име. Мое. Колко подходящо. Смея се вътрешно и продължавам да слушам Гамбо. "Какво ще правим с нея, след като Бени се възстанови? Знам, че даде дума, че няма да я убием, но ако ни позволиш да се позабавляваме с нея за малко…" Начинът, по който се ухилва и движи бедрата си неприлично, веднага ми подсказва какво има предвид. "Тази жена е пиршество. Ще я споделиш ли с останалите?" Изправям се бавно на крака, външно спокоен, въпреки че вътрешно кипя от гняв. Ако Гамбо – или някой друг в тази стая – си мисли, че може да я докосне, ще трябва да се разправя с мен. Лагос пристъпва напред, усещайки промяната в настроението ми, и започва да казва нещо, но аз го заглушавам с жест. "Предлагаш ли да си направим някакъв списък или опашка, за да я изнасилим?" питам, втренчвайки се в него. "Изнасилване е силна дума, братко. Просто ще ѝ дадем нещо, за да се успокои и тогава…" "Гамбо, трябва да си затвориш шибаната уста," съска Оскар, удряйки приятеля си с лакът в стомаха. Обикалям бюрото под внимателните погледи на всички и се приближавам към Гамбо. "Това ще бъде забавно," пее Луна от дивана. Спирам пред него и го хващам за врата, насилвайки главата му към мен. "Ние не сме животни," изръмжавам в лицето му. "Ако имаш нужда да злоупотребиш с жена, можеш да го направиш – но извън моята къща. И не си прави труда да се връщаш." Отблъсквам го и отношението му се променя моментално. "Зелрик, братко, аз не исках да кажа—" "Махай се от очите ми," заповядвам, обръщайки се, за да не го виждам повече. "Зелрик…" "Тръгваме си," казва Оскар, извличайки го от офиса, преди вратата да се затвори зад тях. За няколко секунди никой не говори. Връщам се на мястото си и се опитвам да се успокоя. Не одобрявам изнасилването или злоупотребата с жени. Ако го правех, щях да се превърна във всичко, което презирам. Трябва да сме различни от хората на Уриага. Нямам проблем с трафика на наркотици, оръжия и дори хора – контрабандата на нелегални имигранти през мексиканската граница е просто част от бизнеса. Но трафик на хора… Не, това не е за мен. И ако някой от моите хора е готов да прекрачи тази граница, не му е мястото тук. "Той не разбира," казва Лагос, сядайки срещу мен. "Зелрик, погледни ме." Неохотно срещам погледа му. "Той не е преживял това, което ние. Затова говори така." "Това не е оправдание," подсмихвам се аз, включвайки отново екрана. Дженкинс вече е облечена. Лежи по гръб на леглото. Изглежда ѝ е скучно. "Но относно Дженкинс, всички имаме един и същ въпрос. Бени е много по-добре, а другите трима почти напълно се възстановиха. Какво ще се случи с нея? Не можем да я държим заключена в тази стая завинаги." Потривам брадичката си и завъртам врата си, за да го отпусна. "Тази вечер ще вечеря с нас." "Какво каза току-що?" "Чу ме. Искам я в трапезарията. Да видим как ще се държи." "Шегуваш ли се, нали?" Луна скача и се приближава към нас, намръщена. "Какво става с теб и тази жена, Зелрик? Опитваш ли се да я превърнеш в една от нас, или просто се опитваш да ѝ направиш впечатление, за да влезеш в гащите ѝ?" Въздъхвам и – удобно – Лагос решава да напусне офиса, оставяйки ни сами. Луна не приема добре факта, че не съм искал да спя с нея, откакто пристигна Дженкинс. Бих могъл да обвиня нестабилния ѝ ум, но в действителност това е просто Луна, каквато е. Умът ми е твърде зает с новата ми играчка, за да обръщам внимание на старата. "Има ли някаква причина, поради която трябва да ти се обяснявам относно решенията си? Защото ако има, ще се радвам да я чуя." "О, хайде, Зелрик! Да, момичето е секси, но—" Вдигам ръка, за да я заглуша. "Не те засяга. Притеснявай се да си вършиш работата както трябва и остави останалото на мен, добре?" "Сега ме обиждаш," съска тя, скръствайки ръце. "Кога съм объркала нещо?" "Абсолютно сигурна ли си, че всички кадри от пристигането на линейката в имота са изтрити? Полицията може да проследи до нас." "Всеки един запис. Нещо друго?" "Да, искам да си нащрек в случай, че трябва да прихванем друга пратка от Уриага." "Планираш да продължиш да крадеш стоката му? Той няма да е доволен." Свивам рамене и се ухилвам. Точно това искам. Искам да тръгнат след мен и да правят грешки. Това е единственият начин да се доближа достатъчно до Леонардо Уриага, за да забия куршум в челото му. След това ще взема хората му – поне тези, които изберат да ме последват – и ще използвам инфраструктурата му, за да разширя бизнеса.