Леко се повдигам и се вглеждам в погледа му. "Моето доверие? Какво си направил, за да го заслужиш? Всеки ден стоиш безучастно, докато твоята кучка любовница ме провокира. Наистина ли очакваше да мълча вечно?" Усмихвам се и поклащам глава. "Разбирам защо я търпиш – защото я чукаш в замяна – но аз не съм длъжна да се занимавам с нейните разглезени глупости." Вместо да се ядоса, Зелрик ме изненадва,