Лагос Чакам Зелрик в офиса му вече половин час, когато той най-накрая решава да ме удостои с присъствието си. "Съжалявам за закъснението", казва той, докато оправя маншетите на ризата си. Косата му е разрошена, а устните му - червени. Обикаля бюрото и сяда на стола си с въздишка. "Нямаш представа колко ми е трудно да стана от леглото. Тази жена ми разтопи мозъка", мърмори той, вероятно повече на с