Лагос Дълго време Нес не казва нищо, а аз не смея да издам и звук. Направих го – признах какво съм сторил и сега мога само да се надявам, че един ден ще ми прости. Защото, ако едно нещо ми е ясно след разговора ми със Зелдрик, то е, че няма да я пусна, без да се боря. – Мразиш ли ме? – питам шепнешком. Чувам я да въздъхва, докато се изправя в леглото. Светлината от лампата на нощното шкафче се вкл