Междувременно, високо горе в президентския апартамент, Николас стоеше до прозорците от пода до тавана, мълчаливо наблюдавайки хаоса долу. Изражението му беше неразгадаемо, но очите му бяха студени. До него Маркъс се засмя. "Твоят племенник е отвъд спасение, Николас. Трудно е да повярвам, че брат ти е работил толкова усилено зад кулисите, за да те атакува, само за да подготви нещата за някой толков