Теа едва се сдържа да не завърти очи. Търпението ѝ се изчерпваше. Както каза икономът, ако не тръгне сега, кой знае колко още ще проточват нещата. "Една стъпка наведнъж", помисли си тя. "Добре, заведи ме там", каза Теа. Когато пристигнаха в стаята, тя отвори вратата и видя Айви да затваря прозорците. Вятърът навън се бе усилил, а Айви, която години наред бе с влошено здраве, все още приемаше разли