Захара – И така, да поговорим с този човек на име Зейн – каза Иън убедено. Кимнах и въздъхнах дълбоко. – Ще го направим утре – отговорих. – Хижата на Зейн е далеч. А и дори сега нямаме план. Телк се приближи към мен и постави ръка на рамото ми, внасяйки малко спокойствие чрез магията си. – По-добре ли си, моя Луна? – попита той, а аз кимнах. – Имаше твърде много събития само за началото на деня. П