ТРИСТАН Вървя през тъмните улици на пристанищния град, с леден вятър, който реже лицето ми, и лек дъжд, който мокри дрехите ми. Всяка стъпка се чувства тежка, сякаш нося тежестта на всички страдания, които ме сполетяха, откакто Захара си тръгна. На всеки ъгъл се надявам да я видя да се появява като чудо, но жестоката реалност продължава да ме преследва. Дните без нея изглеждат все по-мрачни и праз