Тристиан — Аз съм тук само за да се грижа за баща ти — каза тя, хвърляйки ми далечен и леден поглед. — Щом се оправи, ще си тръгна. Дълбоко въздъхнах, докато гледах Захара и нейното изпълнено със съжаление изражение. Бях решил да изведа неохотната си спътница на вечеря, надявайки се, че можем да се разберем по-добре и да преодолеем раните от миналото. Но изглежда, че раната беше по-дълбока, отколк