ИАН Тъмнината обгърна сърцето ми, докато крачех из празната стая, търсейки и следа от Захара. Ноктите ѝ вече не бяха забити в дървения под, ведрите ѝ очи вече не ме гледаха с обич и вярност. Самотата и мъката се преплитаха в мен, отприщвайки ярост, която гореше в душата ми. Нямаше и следа от нея в стаята, нищо не беше останало. Липсата на каквито и да е улики само задълбочи безпокойството ми. Усещ