ЗАХАРА "Мамо!" Беше гласът на Калъм, силен и писклив вик, отекващ в ушите ми с осезаема паника. "Мамо! Той ще ни убие!" Малкият ми червенокос воин хленчеше тихо, сълзи се стичаха по лицето му. "Ела бързо, мамо... Тук е тъмно и празно." "Идвам, Калъм," прошепнах аз и той вдигна поглед, търсейки присъствието ми в тъмната стая. "Мамо?" Очите на Калъм блестяха от сълзи, докато се опитвах да докосна ли