Тристан През нощта, когато всички си почиваха, се озовах на поляната, гледайки звездите и размишлявайки за всичко, през което бяхме преминали. Липсваше ми присъствието на Захара до мен, но разбирах, че е необходимо да ѝ дам пространството, от което се нуждае. Нощта беше спокойна и тиха, а луната грееше ярко в небето. Чух шум, идващ от другата страна на гората, и по миризмата разпознах, че е Захара