ТРИСТАН Изправен пред мистериозния мъж, сърцето ми се разтуптя, а през тялото ми премина чувство на бдителност. "Нащрек бъди." – изръмжа Дохан, моят вълк, в съзнанието ми. "Не му вярвам." Имаше нещо загадъчно и опасно в непознатия, нещо, което ми казваше да бъда предпазлив. "Да, аз съм." – отговорих предпазливо, държейки ръката си близо до оръжието, което носех. "А ти си...?" "Наричай ме Каел." –