Кабината на Зейн беше точно такава, каквато я помнех. Етажерката с книги беше спретнато подредена в единия ъгъл, бюрото му – разхвърляно и пълно със свитъци, а въздухът беше уютен, леко магически. Свалих качулката си, седнах, и скоро Иън и Тристан влязоха, заставайки от двете ми страни, охранявайки гърба ми. Зейн запечата входа на кабината, промърморвайки заклинание, и въздухът натежа, сякаш невид