Захара... Гласът ме викаше отдалеч, "Захара, събуди се..." прошепна отново гласът. Беше моят вълк, чийто тон не беше съвсем човешки, който ме събуди. Очите ми бяха тежки и заседнали в някаква гъста мъгла. Вероятно един от ефектите на самакитката. Проклятие. "Не мога, Мая," отговорих ѝ. Мая беше неспокойна в съзнанието ми, тичаше напред-назад и почти ръмжеше, "Трябва да... Приближаваме се и нещо не