Анелийзе се взираше в Захариас, наблюдавайки го как говори монолози, сякаш всичко му е ясно. Беше почти смешно. Какво беше направила, за да е толкова уверен в себе си? Докъде беше паднала, колко силно се беше вкопчвала в него в миналото, че Захариас да вярва, че никога не би могла да го напусне? Всички изневеряващи мъже бяха еднакви – арогантни, заблудени, убедени, че светът се върти около тях. За