Миризмата на дезинфектант и обикновеното синьо одеяло ѝ подсказаха, че е в болница.
Последният ѝ спомен беше за висока фигура, разбиваща вратата и я вдигаща от пода.
Беше…
Джонатан.
Анелийзе бързо се изправи и се огледа.
Носеше широка болнична нощница. Талията и стомахът я боляха, но между краката ѝ нямаше нищо необичайно.
Тя въздъхна облекчено точно когато вратата се отвори.
Стиснала одеялото, тя
















