"Не видя ли Анелийзе как се беше вкопчила в него? Тя сама отиде при него – защо се вдигаш на такава врява?" Напомнянето изтръгна Джесика от разсеяността ѝ и тя се вгледа по-внимателно.
Уау, нейните тънки, порцеланови ръце се изплъзваха изпод черното сако, обгръщайки талията му. Пръстите ѝ се вкопчваха в гърба на ризата му, бледи и нежни на фона на гладката линия на копринената му талия – желаещи,
















