"Ти ме удари, крещя ми, проклина ме и ме унижи пред всички. Не е ли достатъчно? Да се прибираме вече!" Захари хвана китката ѝ, гласът му стегнат от отчаяние. Анелия изтръгна ръката си, тонът ѝ режещ като лед. "Дом? С теб? Не се заблуждавай. Захари, каквото и да е имало между нас, свърши отдавна. Няма никакво 'ние' и определено няма дом, който да ни чака." Очите ѝ бяха остри и непоколебими, но в тя