Година по-късно Още едно парти за рождения ден на нашия любим бъдещ Алфа. Ха. Не моя любим бъдещ Алфа. Мразех го от дъното на душата си. Разби сърцето ми без да се замисли. Какво бях направила, за да заслужа това, никога не получих подходящо обяснение от него. Освен честите обиди, защо би искал да бъде с някой като мен? Приличам ли му на материал за Луна? Нямах никаква представа. Какво, по дяволите, представляваше материалът за Луна в неговите очи? Някаква руса кукла, без съмнение. Това бяха вълчиците, с които обикновено прекарваше времето си в нашата глутница. Тези, които обожаваха земята, по която стъпваше. Които биха направили каквото и да поиска от тях. Такива, за които силно се съмнявах, че четат нещо повече от зададената им работа в училище. "Бейли!" извика ми майка ми от стълбите на семейната ни къща. "Ще побързаш ли?!" "Наистина ли трябва да идвам на партито?" Отговорих. "Казвам ти, на Майлс няма да му пука, ако не съм там!" "На леля ти и чичо ти обаче ще им пука. И няма пак да им обяснявам защо отсъстваш." Майка ми продължи да крещи. "Не осъзнаваш ли колко много събития пропусна тази година, само защото си си заровила главата в книга?" "Да, Бай-Бай. Каква зубърка. Нищо чудно, че нямаш приятели." Сестра ми Морган се засмя отвън вратата на спалнята ми. "Махай се." Изсъсках. "Имам приятели." Излетях от стаята си и слязох по стълбите към чакащото ме семейство. Планирах да поздравя рожденика, не че щеше да му пука и най-малко. Знам, че по-скоро не би искал да ме вижда изобщо. И тогава щях да се промъкна у дома. "Е, това ли ще облечеш?" Попита Морган. Погледнах надолу към тесните черни панталони, които бях облякла, и белия потник. Чудесно. Не мога да спечеля. Нищо, което нося, не е одобрено от сестра ми, очевидно провъзгласена за модна кралица без мое знание. Е, облечена съм и го нося. Мисля, че изглежда добре с дебелите ми черни сандали... Сбърчих вежди на сестра си и излязох през вратата. "Тръгваме ли или не?" Изкрещях на всички тях, наистина нямам търпение за следващия месец, когато заминавам за университета. Да се махна от тях и от тази глутница! Партито беше в разгара си, когато пристигнахме, музика гърмеше от високоговорителите, докато двойки се целуваха във всяко свободно пространство, така че отклоних поглед, докато вървяхме през коридорите на сградата на глутницата към салона, където без съмнение щяхме да намерим Майлс да управлява над хората си. Да бъде толкова важен, както обичаше да се смята. 'Защо си тук?' Гласът на Майлс изпълни мисловната ми връзка, преди още да бях влязла напълно в стаята зад родителите си. Чудесно. 'Нямах избор. Повярвай ми, по-скоро не бих била.' Отвърнах. Започна да ми писва от начина, по който се отнасяше към мен. Да, той планираше да ме отхвърли. Реши, че не съм за него, но можеше да остави нещата така. Не е нужно да се отнася към мен сякаш съм някакъв социален парий, защото той реши, че не съм подходяща за него. Не мисля, че заслужавам това. Изтърпях достатъчно тормоз през времето си в гимназията, заради факта, че се наслаждавах на образованието си. 'О. Извинете ме? Намеквате ли, че нямаше да дойдете на партито на следващия си Алфа?' Майлс се свързва с доста голяма надменност. 'Майлс, ти току-що попита защо съм си направила труда да дойда. Сега питаш дали нямаше да дойда? Реши се.' Заявих. 'Запомни кой съм, Бейли. Не си над мен. Никога няма да бъдеш. Можеше да бъдеш равна на мен най-много, ако те бях сметнал за подходяща да бъдеш моя партньорка, но не. Ти беше под тази чест.' Той се подиграва. Почувствах как гневът бушува през мен. 'А ти мислиш, че нямаше да те отхвърля?' Изкрещях, връщайки се към изхода, не исках да бъда тук повече. Докато не почувствах ръка да хваща гърба на потника ми, дръпвайки ме назад. Очите ми се стрелнаха нагоре, за да видят тъмните очи на Майлс. Да ме гледа отвисоко с презрение. Бъдещият Алфа на нашата глутница. Най-арогантният мъж, който някога съм срещала, мисля. Един, за щастие, с когото не трябваше да бъда партньорка повече, тъй като глупакът беше решил да отхвърли собствената си съдбовна партньорка, преди дори да й даде шанс. "Накъде си тръгнала, Бейли?" Попита той, гласът му беше пълен със злоба. "Ами, мисля, че ти ме попита защо съм тук, така че предположих, че искаш да си тръгна." Казах му. Майлс накланя глава надолу, така че да е на нивото на моята, той вдишва дълбоко, сякаш все още се наслаждава на аромата ми. Той е правил това много пъти напоследък, което ми се струва доста странно. Но го игнорирам, докато той накланя глава, за да ме погледне, "Хм, мисля, че майка ми и баща ми може да имат какво да кажат, ако си тръгнеш. Тяхната умна малка Бейли. Не дай Боже." Той притиска челото си към моето. "Просто стой далеч от мен и не разваляй забавлението ми." Поклащам глава невярващо към него, докато той се отдалечава. Мисли ли той дори за момент, че ще се приближа до него, ако мога да го избегна? По-скоро бих била навсякъде, но близо до него! "Бейли, защо тормозиш приятеля ми?" Чух брат ми, Джордан, да пита, докато внезапно се приближи, карайки много хора да се обърнат и да ме погледнат. Чудесно. Няма нищо по-хубаво от това да започнеш клюки в глутницата, нали? Сигурна съм, че Майлс ще оцени това! "Не го тормозех, той дойде да говори с мен. Попита ме защо съм дошла." Казах му, а брат ми се засмя. Той е толкова идиот, колкото и Майлс. Всички мои приятели, които имат по-големи братя, мразят колко защитни са те. Аз? Не, по-големият ми брат е този, който води целия тормоз и е пълен задник към мен. Той изпитва голям срам от факта, че по-малката му сестра далеч не е от популярната група и е, по неговите думи, "твърде много в книгите си". Мисля, че честно казано цялото ми семейство ме смяташе по един или друг начин за голям срам. "Ами, той има право. Няма да се присъединиш към празненствата. Вероятно ще седиш в тих ъгъл някъде и ще четеш." Той се подиграва. "Ами, определено е по-интелектуално приятно от всеки един от вас." Усмихнах му се, докато се отдалечавах от брат ми, който стоеше объркан. Сигурна съм, че нямаше представа какво имам предвид. Страшното е, че той ще бъде следващият бета на глутницата. Бог да ни е на помощ на нашата глутница. Между него и Майлс те имаха само една мозъчна клетка между тях и това беше една, която споделяха, сигурна съм в това! И дори тогава, мисля, че беше презареждаща се и започна да губи енергия и знания с бързи темпове! Завършиха гимназия само защото плащаха на хората да им вършат работата. Докато се измъквах, извън оживения салон до върха на стълбището, където се надявах да се скрия възможно най-дълго, чух стъпки зад себе си. Бързо се обърнах, надявайки се, че е просто някой на път към спалнята си или дори към една от резервните бани на този етаж. Но, за съжаление, късметът не беше на моя страна тази вечер. Не. Майлс ме следваше. Вежди повдигнати и изглежда доста раздразнен. "Ей. Искам да говоря с теб." Той поиска. "Ти ме помоли да се махна преди минута, нали?" Попитах го. "Не мисля, мисля, че беше по-скоро въпрос защо си тук." Казва Майлс с усмивка. Седейки на горното стъпало с мен. "Майлс, имаш цялата глутница тук за рождения си ден, сигурна съм, че каквото и да трябва да говориш с мен, може да почака." Вдигнах рамене, отчаяно жадувайки за мир, което, като се има предвид силният ритъм на музиката, която свири, ще бъде трудно. "Не. Защо не ми каза, че си тръгваш?" Пита той, сякаш е разгневен от факта, че не съм го уведомила. Защо да го уведомявам? "Не сме приятели, Майлс. Ти също още не си моят Алфа. Беше уговорено с родителите ми, мен и баща ти, като Алфа." Обясних му, не съм сигурна защо изобщо ще го притеснява това. Ако нещо, бих си помислила, че ще се радва да се отърве от мен. "Все пак си тръгваш." Мърмори той. "Това обикновено се случва, когато отидеш в колеж или университет. Да." Казах с друго вдигане на рамене. "Нямаше ли един по-близо до дома?" Изсъсква той. "Защото ми се струва, че си избрала този, който е най-далеч." "Какво значение има за теб? Ти ме мразиш. Няма да съм тук, получаваш желанието си да се отървеш от мен." Изкрещях, наистина ми писна да се опитва да ми диктува какво трябва и какво не трябва да правя. Работих усилено в училище, за да мога да направя това. Родителите ми бяха говорили с леля ми и чичо ми, Луната и Алфата на нашата глутница, за да ми позволят специално разрешение да отида в университет извън щата, за да уча, казвайки, че това е, за което съм мечтала. Нямах нищо, което да ме спира. И, с факта, че Майлс не ме искаше за своя партньорка или за своя Луна, наистина нямах. Не че някой от тях знаеше за това. Това беше наша собствена тайна. Дори въпреки привличането към него като мой партньор, откакто вълкът ми беше пристигнал, все още го намирах за наистина отблъскващ. Той ме отвращаваше. Въпреки че болките, когато спеше с многото вълчици, които посещаваха леглото му, улесниха още повече да мразя мъжа, в който се беше превърнал. Все още нямах представа какво съм направила, за да заслужа това отношение от този мъж, освен че не съм от популярната група. Но знаех, че заслужавам нещо по-добро от него. Майлс ме погледна, за момент замислен поглед премина през лицето му, почти грижовен, преди твърдост да го замени. "Това е самата истина. Няма повече да се налага да виждам разочароващия провал, който лунната богиня направи, като ме сдвои с теб. Поне не за няколко години. Кой знае, може би ще срещнеш някого, докато си там. Предлагам ти да го направиш. По този начин няма да се налага да се връщаш, защото аз, като Алфа, ще търся своята Луна." "Майлс, честно казано, не ме интересува, ако намериш някой друг." Казах му, тръгвайки да стана и да се прибера вкъщи, не желаейки да прекарам още един момент на същото място като него. Докато тръгнах да се отдалечавам, той хвана ръката ми, дръпвайки ме към себе си, така че отново седях наравно с него на горното стъпало на площадката на първия етаж на нашата сграда на глутницата. "Винаги си толкова праведна, нали, Бейли? Казваш, че не те интересува? Ще видим. Е, това ще бъде при моите условия. Аз, Майлс Дейвънпорт, те отхвърлям, Бейли Уест, като моя съдбовна партньорка..." започна той и главата ми започна да се върти, докато думите му проникваха. Осъзнаването и непоносимата болка от случващото се станаха твърде много за мен...