Бях се запътила към трапезарията за вечеря, очаквайки с нетърпение да се върна в стаята си и да се отпусна за вечерта. Затова бях повече от изненадана да видя Марк, войнът, който ме беше спасил от загубване, докато се редя на опашка. Той махна, докато влизаше в залата с други воини, и дойде при мен с широка усмивка на лицето. "Е, здравей, здравей." Той намигна. "Значи не си се изгубила по пътя си