Пристъпих през вратите на сградата на глутницата. Откакто напуснах болницата, Харли не излизаше от ума ми, но знаех, че трябва да се съсредоточа и да съм готова да говоря с баща си. Вървях по празните коридори, а стомахът ми вече се свиваше при мисълта за разговора, който ме очакваше. Завих по коридора вляво, който води към офисите. Странно, въпреки времето, имаше много малко хора в сградата. Точн