Нямах друг избор, освен да приема помощта на най-досадния мъж на света и вървяхме заедно през гората. Той тропаше тежко през дърветата, явно знаейки накъде отива. Което, не можех да отрека, определено беше хубаво нещо, защото без Акира тук с мен, нямах представа къде отивам! От всички моменти, в които тя да се цупи и да си тръгне, сега определено не беше идеалният момент... "На патрул ли беше?" по