След като бях изръмжаван твърде много пъти по телефона от вечно жизнерадостната Луна от глутницата ни, се отправих към училището. Избягвах зрителен контакт с членовете на глутницата, докато вървях по коридорите на глутницата – сигурен начин да избегна разговор с тях. Дори не ми бяха дали време да си изпия кафето, защото Идън беше толкова мърмореща и настоятелна да отида до училището веднага, преди