Петзвезден хотел, Лос Анджелис, Калифорния Басейнът блестеше под прозрачния стъклен купол. Беше тихо, ако не се брои лекото плискане на водата, хотелът беше светъл и пуст. Сгушена полугола, Алеса се беше събудила преди минути в бежовия шезлонг край басейна, цялото ѝ тяло я болеше. Седнала, тя погледна надолу и видя петното от кръв по вътрешната част на бедрата си. Едва вярваше какво ѝ се беше случило. По-рано годеникът ѝ, Хосе, я беше помолил да занесе някакви документи в хотела, където работеше. Спомни си, че веднага щом влезе в стаята, някой я нападна отзад и запуши устата ѝ с кърпа със странна миризма. След това загуби сили и съзнанието ѝ се замъгли. След това всичко стана неясно, като еротичен сън, в който беше заобиколена от горещия дъх на мъж, окована от силните му ръце, извита около торса му и използвана като играчка, за да задоволи желанията му. Усети как се отваря към него, тялото ѝ гореше. Последва изблик на болка, когато той се вряза в нея, докато тя извика. И този мъж, този в съня ѝ - не беше Хосе, годеникът ѝ. Но сега, гледайки между окървавените си бедра, тялото ѝ беше мрежа от болки и рани, тя знаеше, че това не е било сън. Защо? - помисли си тя. Сви коленете си до гърдите, гледайки как слънчевата светлина танцува по водата. Как можеше да се случи това посред бял ден? Умът ѝ се луташе. Трябва ли да се обадя в полицията? Или... Да запазя доказателства? Да, доказателства. Щеше да трябва да запази доказателствата, петното от кръв, смучките, синините и... нещата, които той беше оставил вътре в нея, и да ги използва, за да накаже мъжа, който ѝ беше причинил това. Докато умът ѝ препускаше, стъклените врати от пода до тавана изскърцаха и се отвориха. Тя погледна нагоре - висок и красив непознат влезе, с бяла кърпа, преметната през рамо, вода капеше от краищата на гарваново черната му коса, изящните му черти излъчваха благороден темперамент. Дълбоките му сиви очи се насочиха към нея и като искри я шокираха. Това е той! - помисли си тя, изправяйки се на крака, несигурна в коя посока да поеме. Ти си този, който ми причини това! Усети как горещ гняв се надига в гърдите ѝ от несправедливостта и унижението на всичко това. Скърцайки със зъби, тя се нахвърли върху него като настръхнала котка: "Ти - ти си задник!" - каза тя, дращейки лицето му. Той я хвана за ръката и я вдигна и отдръпна от себе си. Горещината от тялото му я остави без дъх, гласът му беше дълбок и нисък, примесен с крайно недоволство: "Аз?" Той повдигна вежда и се усмихна. "Защо? Хосе те изпрати при мен." Преди два часа Брайън и племенникът му, Хосе, успешно бяха уредили бизнес сделка в семейния си хотел. След като новите партньори си тръгнаха, Хосе донесе две чаши водка, за да отпразнуват, пиейки с него. Но веднага след като отпи една глътка, Брайън обърна чашата си и веднага усети как тялото му се запалва от парещо желание. Племенникът му му се усмихна и покани асистентката си да заведе Брайън обратно в стаята му край басейна. Чувствайки се замаян, той беше изненадан, когато влезе в стаята си и зърна позната, стройна фигура, простряна на леглото му. Тя беше момичето, което веднъж беше видял в телефона на Хосе, осъзна той. Той се побърка. Но по това време се беше опитал да скрие интереса си към нея. Беше красива, но не искаше да усложнява нещата. Дали племенникът му смяташе, че се интересува от момичето? Дали я беше изпратил като подарък? Той осъзна това сега, гледайки яростното момиче пред себе си. Разбира се, това беше идея на Хосе. Този идиот. Той ги беше надрусал и двамата и им беше позволил да прекарат гореща нощ. Но защо? Той ѝ каза. Алеса потрепери, сълзи изпълниха очите ѝ. "Какво? Не може да бъде" - каза тя, захапвайки долната си устна. "Защо би го направил..." Тя поклати глава безпомощно, "...това? Аз съм му годеница!" Последната дума имаше горчив вкус в устата ѝ сега, като гнил плод. "Годеница на Хосе?" Брайън се намръщи на думите ѝ и устните му се свиха. "Нямах представа" - каза той, вдигайки ръце. Този човек наистина беше нещо, помисли си той, само един поглед към нея в телефона му и след това я представи на мен като подарък, със запушена уста и гола. Брайън се вгледа в Алеса и каза сухо: "Вярно е, вярвай или не." Истината я удари като торнадо. Тя усети как губи равновесие и след това пада в дълбока бездна. Гняв, тъга, срам - те се надигнаха в нея и заплашиха да я разкъсат по шевовете. Тя го изгледа яростно, стиснала юмруци, неподвижна. Годеникът ѝ я беше продал като плячка на Брайън и той щеше да я погълне като гладен звяр, помисли си тя. Копелето. Трябваше да си тръгне, знаеше тя. Да избяга колкото се може по-далеч от този мъж. Той забеляза, че тя обръща глава, опитвайки се да избяга като ранен звяр. Тя щеше да отиде направо в полицията, знаеше Брайън, и не можеше да ѝ бъде позволено да направи това. С едно бързо движение той я вдигна на ръце и я прехвърли над басейна. "Какво, по дяволите, правиш?" - задъха се тя, изненадана колко лесно беше надвита. "Пусни ме! Пусни ме! ПУСНИ МЕ!" - изкрещя Алеса, но само ехо отговори. Случайно или не, тя не беше сигурна, но докато се бореше, ризата ѝ внезапно се разкъса широко, разкривайки добре оформените ѝ гърди. Очите му потъмняха, докато се взираше в сочните ѝ гърди и съблазнителната ѝ фигура. "Пусни ме! Ти - ти ме изнасили." - простена тя, сълзи се стичаха по лицето ѝ. Думите звучаха като слабо признание. Сякаш като го казваше, тя се отказваше. Брайън я погледна, със смес от жал и съчувствие в очите си, и я пусна, тя се плисна във водата. *** Тя стегна ризата си около себе си, мокра до кости, докато вървеше по булеварда към дома, наркотиците бавно отшумяваха. "Добре ли си?" - извика минаващ пикап. Той забави ход до нея, пускайки Боб Дилън по радиото. "Искаш ли да се обадя в полицията?" Какъв беше смисълът? - чудеше се тя. Какви доказателства имаше? След като беше хвърлена в басейна, щеше ли да остане нещо, което да оправдае обвиненията ѝ? Тя поклати глава и му благодари. Той сви рамене и потегли. След като Брайън я беше хвърлил в басейна, той я беше наблюдавал с насмешлива усмивка, забавлявайки се, докато тя се плискаше, риташе и крещеше далеч от него. Тя си спомни как се беше измъкнала от далечната страна и беше избягала в нощта. Той не я подгони, а я наблюдаваше от шезлонга, на който се беше събудила, с ръце, скръстени зад главата, и уста, разтегната в същата насмешлива усмивка. Сега, вървейки по нагрятата от слънцето тротоар, босите ѝ крака я боляха от тичане. Птици пееха и тя можеше да усети морето наблизо. Тя хвърли телефона си на земята, тъй като той вече беше счупен, като беше хвърлен в басейна. Похарчих половин месечна заплата за този телефон, помисли си тя, докато забиваше петата си в него. Копелето. Тя заобиколи завой и стигна до бензиностанция. Намери уличен телефон точно зад ъгъла, където кемпери паркираха през нощта, извади дребни от джоба си и набра Хосе. Тя чу познат глас. "Ало?" Пръстите на Алеса побеляха около телефона, гласът ѝ трепереше: "Хосе?" Тя го чу да си прочиства гърлото. "Алеса? Ти ли си?" "Знаеше ли? Даде ли ме на друг мъж?" Гласът ѝ трепереше от ярост.