Беше той! Тя изпищя. Той някак си я беше намерил и отвлякъл. Щеше да я убие. Трябваше да избяга. – Ти… пусни ме! – извика Алеса, докато силните му ръце я стягаха. Тя заби нокти в лицето му и той изсъска. Въпреки това, той я вдигна на ръце и я пусна в леглото. – Недей… – предупреди той, сочейки я с пръст. Тя замръзна, като елен пред фарове. Той бавно седна на дивана в ъгъла на спалнята, кръстоса крака: – Джуди. – Да, сър. – отговори прислужницата. Джуди провери краката на Алеса. За щастие имаше само порязвания. Джуди набързо дезинфекцира раните и ги превърза. След това излезе от стаята. Атмосферата в стаята се охлади. Но за Алеса не се усещаше, че бурята е отминала, а по-скоро, че е в окото ѝ. – Аз… Защо съм тук? Тя вече беше разбрала, че това е неговата къща, или поне една от неговите къщи. Този човек беше богат. Мега богат. Това някак си обясняваше защо Хосе я е дал на него, предположи тя. – Видях те да припадаш пред апартамента на Хосе – каза Брайън сухо. Споменът проблесна в съзнанието ѝ и тя неволно се отдръпна, сбърчвайки лицето си. Дали беше загуба? Тъга…? Не, унижение. – А дрехите ми? – Джуди те съблече. Тя въздъхна с облекчение. Той се усмихна, но за нея изглеждаше сякаш се подиграва: – Все още си срамежлива? Вече видях… – погледът му се спря върху горната част на бедрата ѝ – всичко. Захапвайки долната си устна, Алеса се обърна от него и от това място. Но той я разпита отблизо: – Защо все още не си скъсала с Хосе? И защо, по дяволите, се върна при него? Откъде знаеше? Освен ако… не я беше проследил. Разбира се. Това, което я притесняваше повече обаче, беше какво искаше от нея сега. Съмняваше се, че е заради неговата доброта, че я е довел тук. Може би за още един кръг секс. Можеше да се отнесе към нея като към своя сексуална играчка отново, да я изчука и след това да я зареже. Тя захапа устната си: – Виж, всяка сделка, която си направил с Хосе, включваща мен – е прекратена. Аз съм аут, добре ли? Ти и този болен изрод можете просто да се ебете един друг. Тя стана от леглото и закуцука бавно към вратата. – Почакай малко. – Тонът му беше хладен и спокоен. Алеса спря и го погледна предпазливо: – Нещо друго? – Без Хосе, работилницата на чичо ти ще затвори. Не искаш това. Така че, какво ще кажеш да си намериш друг партньор? – Той запали цигара. Неговата безстрастност смрази Алеса: – Какво искаш да кажеш? – Чичо ти те принуди да се сдобриш с Хосе, нали? Тя захапа долната си устна плътно. – След всичко, което се случи, наистина ли си готова да се върнеш при Хосе? – Тя видя, че Брайън е планирал малката си реч и, тя предположи, много повече от това. Увереността извираше от него. Брайън вдиша дълбоко цигарата, очите му проблеснаха тъмно и опасно: – Мога да ти помогна да прекратиш годежа си и да подпомогна запазването на бизнеса на чичо ти. Алеса се обърна, за да го погледне. – Но имам условия – добави Брайън. Тя задържа дъха си. – Бъди моя. – Върхът на цигарата трептеше между пръстите му. Очите му бяха буреносни и шокиращи. Алеса стоеше смаяна. Никога не беше виждала мъж да говори за собственост върху жена толкова небрежно. – Ти си луд. – Най-накрая каза тя, стреляйки го с поглед. – Тръгвам си и не смей да ме последваш. – Тя поиска дрехите си от Джуди, преоблече се и напусна вилата. Брайън я наблюдаваше как си тръгва. Усмивка докосна устните му. **** Седем часа сутринта. Когато Алеса се върна у дома, беше сутрин и лъч лимонено жълта слънчева светлина освети кухнята. Радиото беше включено и кухнята беше пълна с миризма на изгорял тост. Патрик беше на масата за хранене, четеше вестник и пиеше черно кафе. – Хосе ядосан ли беше? – попита той. – Сдобрихте ли се? Алеса погледна Манди: тя закусваше в жълта рокля, нежна и тиха и о, толкова красива. Сякаш нищо не се беше случило. Тя почувства сърцето си свито от невидима ръка, трудно ѝ беше да диша. Изтощена, Алеса отиде в стаята си, без да каже нищо. Докато треската я обземаше отново, Алеса се сгуши по-дълбоко в леглото си, мислейки за цялата омраза, която сега изпитваше към семейството си, и заспа. Събуди се вечерта от почукване на вратата. Патрик я извика навън: – Алеса, Хосе е тук! Ела! Алеса се изправи с усилие и отвори вратата. Патрик я отведе настрана и каза с тих глас: – Какво ти е? Леля ти и аз най-накрая убедихме Хосе да дойде на вечеря. Сега порасни и му се извини – каза той, навеждайки се близо до лицето ѝ. – Чичо… – Моля те, Алеса. Алеса насила преглътна горчивината в гърлото си, преоблече се, среса косата си и слезе в хола. Хосе беше излегнат на дивана, между Бети и Манди. Бети му се усмихна: – Всичко е по вина на Алеса. Леля ѝ и аз ѝ казахме, че кавгите между влюбените са често срещани. Просто забрави! Манди беше положила ръка върху бедрото му и каза: – Понякога тя може да бъде такава кралица на драмата. – Алеса, ела и поговори с Хосе. – Бети ѝ намигна. Алеса мълчаливо се взираше в Хосе. Измина дълъг момент и Хосе започна да се чувства малко неловко под нейния поглед. Той можеше да усети гнева, унижението и омразата в очите ѝ. – Алеса! – извика Бети. Тя внезапно се стресна. – Можеш ли да дойдеш с мен? – каза Алеса, обзета от спокойствие. – Искам да поговоря с теб. – Тя тръгна към градината. Бети прозвуча облекчено и се усмихна извинително на Хосе: – Алеса просто е срамежлива. Защо не поговорите насаме? Хосе тръгна и Манди ги изгледа след това, буря мина през лицето ѝ. Завистта прониза сърцето ѝ. Тя копнееше той да я вземе и да се ожени за нея. Тя му се беше отдала и той го беше приел, изпълвайки я и завършвайки я по начини, които не е знаела, че са възможни. Не беше достатъчно, реши тя, да бъде скрита. Защо не може да признае любовта им? Заради Алеса? Каква шега. И дълбоко вътре, започна да се оформя план. Беше топло навън. Слънцето беше на хоризонта и небето беше оранжево. Птици пееха силно над главите им и лек бриз раздвижваше дългата трева. Алеса избълва: – Освободи ме, Хосе. Просто ме пусни да си вървя.