— Господин Стърлинг — запротестира охранителят. — Не бях ли достатъчно ясен? — каза той, навеждайки се в колата. — Всъщност… не е необходимо… — изписка тя, внезапно изпитваща вина за всичко. — Винаги ли сте толкова любезна към онези, които ви нараняват? Алеса стисна устни. Колата се изкачи по чакълестата алея до вилата. Алеса излезе и го последва вътре в просторна всекидневна със стъклена стена в далечния край и кремав кожен диван. Минималистични етажерки и бюро в другия ъгъл с глобус наблизо. — Какво става? — попита Брайън небрежно, отивайки към лавицата за вино. Той си наля чаша вино и сега седеше на дивана със строго лице, сякаш щеше да я дисциплинира. Слънчевата светлина блестеше през прозореца зад него, някак си усилвайки харизматичното му и елегантно поведение. Като секси Исус, помисли си тя. Алеса се засмя вътрешно, отхвърли идеята и седна в креслото срещу него. Алеса извиваше ръце и се мяташе в креслото. Луда съм, помисли си тя. Да искаш помощ от човека, който те е изнасилил. Да, ти си напълно луда. Но тогава, какъв избор имаше? Този мъж беше основен бизнес партньор с нейния годеник, Хосе, знаеше тя. Със сигурност Хосе щеше да я остави на мира, ако този мъж се застъпи за нея? О, да го еба всичкото. Тя събра смелост и попита: — Аз… искам да ми помогнете да се отърва от Хосе. Той се задави с виното. — Помощ? — Нейната прямота го изненада. Мислеше я за по-кротка. — Защо да ти помагам? — каза той, възвръщайки самообладание и облягайки се на подлакътника. — Помогнете ми да го напусна и имате сделка — ако сте били сериозен, де. Тя беше без опции, знаеше той. И което е по-лошо, тя знаеше, че той знае, и беше на неговата милост заради това. В края на краищата, както любезно беше посочил охранителят пред портата, жените се хвърлят в краката му през цялото време. И така, защо би избрал нея? Изведнъж тя не беше толкова сигурна в това. Брайън барабанеше с пръсти по подлакътника и Алеса почувства как сърцето й бие в ритъм. Сякаш е закоравял гладиатор в корема на Колизеума, а той, Цезар, горе в неговите висоти, и може във всеки един момент да й даде свобода или смърт, с един единствен жест. Мина цяла вечност. След това, накрая, той се изправи и я погледна надолу, с ръце в джобовете. — Сделка. Тя изпусна дъх, за който не знаеше, че задържа, и отпусна раменете си. Тази проста дума позволи на нервното й сърце да се върне на мястото си, туп-туп-туп. След това се сети за нещо и попита: — Господин Стърлинг. Едно нещо. Все още не знам името ви или номера ви. Името ви, искам да кажа, а фамилията ви научих само от охранителя отвън. — Бивш охранител. — Да. Както и да е. Как мога да се свържа с вас? — Имате добра памет? Тя кимна. Той каза номера на мобилния си телефон: — Запомнете го. Тя го набра и телефонът му звънна. — Това е моят номер. Той кимна. — И така, как ще ми помогнете? — каза тя, изправяйки се до него и гледайки през прозореца към морето. — Хосе настоява да се оженим след седмици, а не месеци. — Не се притеснявай. Няма да те оставя да се омъжиш за Хосе, дори ако трябва да прецакам сватбата ти. Тя не можеше да си го обясни, но въпреки всичко, тя се чувстваше някак си в безопасност около този мъж. Така че, когато той каза това, тя почувства прилив на обич към този мъж, който никога не беше чувствала към Хосе, и когато той я придърпа близо, Алеса се изчерви алено, чувствайки топлината на тялото му до нея. Твърдо. Солидно. Успокояващо. И тя обви ръце около него и заби глава в гърдите му и пое дълбоко въздух. Изведнъж той беше върху нея. Ръцете му бяха навсякъде. Тя почувства как копчетата на блузата й са разкопчани и роклята й е повдигната нагоре. Ръката на мъжа се плъзгаше нагоре по вътрешната страна на бедрото й, парещо гореща сега, и докосваше плата на бельото й. Другата му ръка обхващаше гърдите й, дърпайки зърното й. Езикът му беше в устата й, вкарвайки нейния в еротичен танц. Неговата топлина, миризма и силно тяло я замаяха. — Не… — запротестира тя. Голямата му длан повдигна тънката материя на бикините й. След това той плъзна пръстите си във входа й. — Какво правиш… Моля те — Спри! — изкрещя тя, стоварвайки силен шамар по лицето му. — Не мога — остави ме на мира! — заекна тя. Брайън потърка бузата си и направи крачка назад. — Доколкото си спомням, сме правили много, много по-лоши неща от… — той посочи. — Това. Тя се изчерви и отстъпи назад, с ръце покриващи гърдите й. — Искаш моята помощ да отмениш брака, да спасиш семейния бизнес? Е, това е първата стъпка. — Не, това е последната стъпка — каза тя, смъмряйки го. — Тръгвам си сега и няма да правим повече нищо от това, докато Хосе не излезе от живота ми. Докато Алеса тръгваше да си тръгва, Брайън я повика: — Почакай малко. — Какво има сега? — каза тя, раздразнена. — Били ли сте някога в Чикаго? — Какво? Не, разбира се, че не. Защо? — Наистина? — Той се наведе, с очи, вперени в нея. Проучващи. Тя въздъхна. — Докато растя, бях само в няколко щата до Калифорния и нито един от тях не беше Чикаго. Тя почувства как погледът му се разсейва, докато той не стана обичайният си хладен, събран и очарователен човек. — Добре. В такъв случай ще се видим скоро. — Приемайки го като знак да си тръгне, тя излезе през вратата, надолу по хълма и в затъмняващия се здрач. Мигове по-късно Гарwood влезе с домашната прислужница Джуди. — Господине, видях госпожица Шулц, когато влязох. Тя дойде ли да ви види? Брайън кимна: — Имаш ли го? Гарwood предаде сноп хартия: — Шулц са родом от Лос Анджелис и Аманда Шулц специално е родена тук и не се е скитала далеч оттогава. Момичето никога не е ходило в Чикаго, помисли си той. Тогава тя със сигурност не е тази, която търси…