"Ти... Какво, по дяволите, правиш? Не... Пусни ме... Уморена съм! Не мога ли да си почина?" Алеса започна да се съпротивлява, но едва помръдваше, здраво хваната за ръката му.
Поемайки дълбоко въздух, тя можеше само да затвори очи, очаквайки бурята да премине през нея, както преди няколко часа в колата.
Минаха пет секунди...
Минаха десет секунди...
Мина половин минута...
Тя установи, че той не прав
















