— Знаеш ли? Ти ме даде на друг мъж? От другата страна на линията настъпи само тишина. — Какво, по дяволите, Хосе! Тя никога не беше викала на Хосе досега, тъй като леля ѝ я беше научила да бъде уважителна. Сега ѝ се прииска да се изсмее на глас при тази мисъл. — Беше само бизнес, скъпа. И ако ще бъдеш моя съпруга, е твой дълг да ми помагаш — отвърна той уверено. — Необходимо ли е да ме разпитваш с такъв тон? — продължи той. — Къде е моята красива, добра Алеса? Къде е изчезнала? Тя усети как нож се забива в стомаха ѝ. Беше обичайно Хосе от време на време да наема ескорт или да купува скъпи подаръци, за да впечатли клиенти, но тя никога не си беше помисляла, че тя ще бъде една от тях. Хосе не получи отговор по телефона дълго време, така че смекчи гласа си. — Алеса, защо си тръгна толкова рано? Направи ли нещо, за да го обидиш? Алеса стисна зъби. Не можеше да повярва, че този отвратителен мъж всъщност е нейният годеник! Тя го мразеше и думите му бяха като кинжали, забиващи се в сърцето ѝ. — Хосе — каза тя с треперещ глас, — свършено е между нас. Хосе стисна телефона в ръката си. Никога не беше очаквал, че тя ще посмее да го напусне. — Свършено? Ха! — излая той. — Как смееш да скъсаш с мен? Виж се, ти си... Нямаш семейство, нямаш пари и нямаш работа. Споделих всичко, което имах, с теб, всичко! Трябва да ми се покланяш и да си благодарна, че те оставих да останеш до мен. А сега ще ме напуснеш? Работилницата на чичо ти щеше да затвори отдавна, ако не бях аз. Ако искаш да си тръгнеш, тръгвай! — развика се той. — Няма да те моля. Накарах те да спиш с мъж, какво от това? Дори не ми пука, но сега искаш да ме напуснеш! Така я виждаше той, пиявица, която се е угоила от неговия труд. Той я притежаваше, мислеше си той. Колко грешеше. Студ обзе Алеса от върха на сърцето ѝ до цялото ѝ тяло. Тя се насили да се усмихне: — Чудесно. И двамата сме съгласни, че е свършено. Сватбата е отменена. Хосе ахна: — Решила си го? Давам ти още един шанс... — Не, благодаря. Вземи си шанса и си го заври... Алеса затвори телефона и влезе в магазина. — Един пакет Marlborough lights, моля. — Тя подаде част от дребните си пари. Скривайки се в ъгъла, тя запали цигара, свлече се на стената и заплака. През дима тя можеше смътно да види улицата отвън. Тийнейджъри рисуваха графити по стената. Няколко проститутки предлагаха телата си по тротоара. Колите на пътя чакаха светофарът да светне зелено. Улицата беше оживена и шумна. Но тя се чувстваше толкова самотна. Тя не забеляза, че елегантен черен Lamborghini чакаше безшумно на светофара. Красив мъж се беше облегнал на задната седалка, гледайки я дълбоко през полуотворения прозорец. След онази дива сутрин край басейна, Брайън се беше върнал към спокойното си и елегантно аз, облечен в изискан черен костюм Armani, с усещане за хлад, скрито в сивите му очи. Той беше работил и пътувал в чужбина много години и не се беше занимавал със семейството. Нито пък беше обърнал внимание на брака на племенника си и не знаеше нищо за годеницата на племенника си. Всичко това му беше озадачаващо. Неговият бодигард, Гарwood, беше огромен мъж. Той се наведе до ухото му: — Господине, момичето се казва Алеса Шулц, на 21 години е и е сгодена за Хосе още като дете, за да се затвърдят семейните бизнеси. Но скоро всичко се обърка, след като баща ѝ почина и тя беше осиновена от чичо си, Патрик Шулц. Сега тя се прехранва като модел. Г-н Шулц предложи бракът им, когато тя навърши пълнолетие, и трябваше да се оженят следващия месец. Двадесет и една... твърде млада, за да е излязла от училище. Защо толкова бързаш, Алеса? Брайън изсумтя: — И каква е сделката между Шулц и Йонц? Гарwood продължи: — Патрик Шулц е създал работилница, която оцелява само като доставчик на компанията на г-н Йонц. Предполагам, че затова г-н Шулц е толкова нетърпелив да я омъжи за този задник Хосе. Очите на Брайън леко потъмняха. Значи това ги е мотивирало. Всичко, за което се е грижил Шулц, са били парите - парите на племенника му. Той беше чул по-рано, че Алеса е скъсала с Хосе. Тя наистина имаше смелост. Нейната смелост и решителност по някакъв начин му напомниха за едно момиче, което някога е познавал. Той се усмихна, спомняйки си мекия тил на врата ѝ, докато я яздеше отзад. Адамовата му ябълка леко се помръдна. *** Алеса слезе от автобуса в зелените предградия на Лос Анджелис. Беше тъмно и хладно навън, високите дъбове шумоляха от вятъра. Тя сключи ръце около себе си, треперейки в все още влажните си дрехи. Цялото ѝ тяло я болеше, краката ѝ бяха болезнени и подути, а по врата ѝ имаше лилави синини, където той я беше изнасилил. Тя се препъна нагоре по алеята, изтощена. Тя почука на вратата. Нейната братовчедка, леля и чичо гледаха телевизия в хола. Внезапно тя усети как увереността ѝ се изпарява. Целият гняв и горчивина, които я бяха задвижили дотук, угаснаха с една-единствена, трепереща въздишка. В един миг тя осъзна, че ще трябва да се изправи пред последствията от случилото се днес. Вратата се отвори. Тя се усмихна слабо, със сълзи в очите. — Чичо, лельо, върнах се. Леля ѝ стоеше на вратата в розова нощница. — Ето те! Скъса ли с Хосе? Какво, за Бога, си мислиш!