— Спри! — каза Брайън, вдигайки ръка. Тогава Гарwood каза: — Господине, баща ви има шейсет години този уикенд. В „Риц“ е. Младата ви сестра ми се обади току-що и ме попита дали искате да отидете. — Кажи й, че съм зает — въздъхна той. — И уреди да изпратят подаръка, нещо голямо и скъпо. Гарwood се поколеба за момент: — Откакто се върнахте в Лос Анджелис, не сте се връщали да видите семейството си. Този път… — Стига. — прекъсна го Брайън с мрачно лице. Навън се стъмваше и той виждаше как фосфоресциращите улични лампи примигват една по една в далечината. — Вземи Алеса и я закарай до дома. Гарwood преглътна и кимна, тръгна да излиза. Джуди забързано се приближи. — О, знаеш лошите отношения между господин Стърлинг и баща му — изсъска тя. — Защо продължаваш да го повдигаш? Знаеш, че само го разстройва. Гарwood насили усмивка: — Просто искам да знам защо. Сякаш навсякъде в това семейство има тайни и аз не знам нито една от тях. Той беше личен телохранител на Брайън от две години, недостатъчно дълго, за да разплете Гордиевия възел, който беше семейство Стърлинг. Междувременно Джуди беше с господин Стърлинг от раждането му и знаеше всеки детайл за него. В много отношения, размишляваше Гарwood, тя му беше като майка. Джуди хвърли на Гарwood поглед, който казваше „остави го“, и махна с ръка пренебрежително. — Остави го, Гарwood. И освен това, не те ли помоли господин Стърлинг да изпратиш това младо момиче у дома? Хайде, хайде! — каза тя, пляскайки с ръце. *** Когато Алеса стигна до портата, тя осъзна, че все още няма представа кой всъщност е този човек. Реши да събере мислите си за това, което знаеше. Той беше необвързан, защото не носеше пръстен. Беше красив. Алеса леко се изчерви при това. Изглеждаше, че се интересува от нея, но ѝ направи нещо ужасно. Господи, каква сделка сключих? — помисли си тя. Почувства пробождане на съжаление — или по-скоро угризения на купувач — да я обзема. Тя се поколеба, стоейки под навеса на дъб малко по-надолу по алеята, когато телефонът ѝ започна да звъни. Тя отговори на телефона, беше Хосе. — Къде си? Тя се намръщи. — Какво? — Тази неделя е рожденият ден на дядо ми. — каза Хосе нетърпеливо. — Ще те взема утре сутринта. Облечи се хубаво и не ме излагай. Тя стисна зъби: — Аз. Няма. Да ходя. И не искам повече нищо общо с теб и семейството ти. Тонът на Хосе беше студен: — И аз не искам да те водя там, но не зависи от мен. Това е дядо ми, той е голям фен на семейството. И бих оценил, ако не го ядосаш на мен. Ще те взема утре и не си носи тъжното лице. Опитай се да се разведриш малко, а? — Аз… — Хосе затвори, преди тя да успее да протестира. Изведнъж всички колебания, които имаше преди за този господин Стърлинг, изчезнаха. Каквото и да искаше, щеше да е цена, която си струва да плати, за да се отърве от Хосе и братовчедка си Манди. Тя се приближи до портата в края на чакълената алея. — Тръгвате си толкова скоро, госпожице. — махна охранителят. Тя му се усмихна, докато той стоеше неловко. Тя се готвеше да зададе няколко въпроса на охранителя, когато Гарwood я настигна с колата си. Той подаде глава през прозореца: — Госпожице Шулц, влезте в колата, моля, господин Стърлинг ме помоли да ви закарам до дома. Тя влезе и те потеглиха. По пътя Алеса се опита да събере повече информация за този човек Стърлинг и в какво се е забъркала. Но Гарwood беше добър в работата си и остана стоически. — Госпожице Шулц, аз съм тук, за да ви закарам до дома, а не да играем на двадесет въпроса. Ако имате някакви въпроси за господин Стърлинг, можете да го попитате лично. Е, това е. — помисли си тя. Алеса сключи вежди: — Господин Стърлинг винаги ли е толкова властен? Гарwood сви рамене: — Ще разберете скоро. Алеса въздъхна и се отпусна на седалката си. — Спрете тук, моля — каза Алеса, когато завиха на нейната улица. Гарwood спря и тя излезе и се втурна в къщата, без да погледне назад. Преди да успее да се качи горе, обаче, една ръка я потупа по рамото и Манди беше там, усмихвайки се. — Алеса? — каза Манди. Беше по пижама и ядеше зърнена закуска. — Къде беше? Изведнъж образът на Манди върху Хосе светна като горски пожар в мозъка ѝ. Почувства се зле и отчаяно искаше този образ да изчезне от главата ѝ, затова помисли за господин Стърлинг. Веднага щом лицето му се появи в съзнанието ѝ, тези отвратителни образи на Манди и Хосе изчезнаха. — Хм? — отговори тя на Манди, обръщайки глава назад. — Защо бързаш? Къде ходи тази вечер? — Просто се разходих. — Наистина ли? — каза тя, като гласът ѝ се снижи до въпросителен тон. — С кого? Видях колата — кой, по дяволите, беше това? — Манди се насочи право към гърлото. — Никой не ме е изпратил обратно, добре ли е? Грешиш. — Не, права съм и знам какво видях. И не беше колата на Хосе. — В гласа на Манди се появи завист, като котка, която крещи преди битка. Тя се приготви да се качи горе, но Манди я блокира и продължи: — Не искам да ти чета лекции, малка братовчедке, но ако ще бъдеш добра съпруга на Хосе, не можеш просто да се возиш в колите на други мъже по това време на нощта. Алеса не можеше да повярва на ушите си. Наглост — с не малка доза ирония, примесена в нея. Тя се втренчи в Манди със сардонична усмивка. Манди се почувства гола под погледа на Алеса. — Не ме гледай така! — каза тя, отблъсквайки лицето ѝ.