Хосе паркира пред хотела. Беше претъпкано с хора в красиви рокли и тъмни костюми, които бавно се придвижваха навътре, към главната зала. Отвън имаше мраморен фонтан и няколко паркирани коли, а Хосе спря възможно най-близо до една червена кола. Те излязоха и Хосе хвана Алеса под ръка и я представи на майка си, Сюзън. Това беше нейната червена кола. "Здравей, мила моя!" каза тя, прегръщайки ги и двамата. "Хосе, изглеждаш толкова красив! А ти си толкова хубава, Алеса!" Тя се усмихна. Отпи глътка вино. "Вече ли си пияна?" попита Хосе. "Не, още не. Няколко чаши вино, това е всичко." Тя махна на Бети, Патрик и Манди зад тях, които се бореха с вратата на колата. "Семейство Шулц. Перфектното семейство." каза тя, когато те най-накрая се присъединиха към тях, и целуна Бети и Патрик по бузите. "Благодаря ви много, че дойдохте. Нямаше да е същото без вас." Бети се изчерви. "За мен е удоволствие." "За теб? Предполагам, че трябва да е!" Тя изсумтя и постави успокояваща ръка на рамото на Бети, докато се смееше. Бети леко се смути от това, но знаеше мястото си. Вдърви се и се усмихна. Алеса винаги е подозирала, че дълбоко в себе си семейството на Хосе мрази семейство Шулц. Особено Алеса. Сякаш са я измамили да сключат уреден брак с него. Алеса се чудеше дали Сюзън обвинява нея или стария Стърлинг за техния нещастен брак и се чудеше дали ще я обвинят, когато тя запали всичко. "Чичо тук ли е?" попита Хосе, изкарвайки Алеса от мислите ѝ. Майка му поклати глава. "Той каза, че ще дойде - трябва. Минаха години, откакто някой от нас го е виждал!" "Може би е закъсал в трафика," каза майка му, повеждайки го под ръка. Никога не съм чувала за този чичо, помисли си Алеса. "Той ще дойде скоро. Партито започва. Да вървим." каза Сюзън и ги поведе вътре. Вътре в банкетната зала семейството и приятелите се бяха струпали около дълга маса, отрупана с храна. Звукът от смеещи се хора, звън на ножове и вилици и възгласи на деца, ехтеше около сводестия таван. Миризмата на сос и печено пиле, йоркширски пудинг и сос от червени боровинки се носеше около тях. Алеса беше настанена между Хенли, бащата на Хосе, и самия Хосе. Хенли приличаше много на сина си, но по-възрастен. Силна челюст и гъста брада и дълга сребриста коса, зачесана назад. Той беше тих и много, много пиян. И там, начело на масата, беше дядото на Хосе. Той изглеждаше щастлив, смееше се и пиеше с всички, които биха говорили с него. Алеса не беше сигурна дали трябва да му бъде благодарна или не, за това, че е принудил Хосе да се ожени за нея. Той ѝ се усмихна и вдигна чаша. Би било трудно да се нахвърли и да говори с него, затова тя се усмихна и вдигна чашата си в отговор. Веждите му се сбърчиха и той извика на Сюзън: "Къде е Брайън?" "Трафик, мислим. Мога да му се обадя и да му кажа да побърза, ако искаш." отговори Сюзън. "Точно така, татко, не се притеснявай, Брайън определено ще дойде, както обеща." каза Хенли, съпругът ѝ. "Добре, добре. Идвам насам!" извика той и дойде. Той се затътри с чаша вино в ръка. "Алеса, мина доста време!" Дядото на Хосе я вдигна на крака и я прегърна. Той беше по-висок от нея с рехава бяла коса. "Здравейте, сър." каза тя и го прегърна в отговор. "Изглеждате много добре." "Скоро ще се омъжиш за Хосе." каза той на групата. "Наричай ме дядо. Ние сме семейство - сега повече от всякога." До нея Хосе я изгледа остро и тя го разбра перфектно: Не го прецаквай за мен, иначе... "Разбира се, извинете. Дядо. Изглеждате добре." Тя се опита да се усмихне, но усети, че устните ѝ се извиват надолу, сякаш ще заплаче. Изведнъж Хосе беше до нея. "Не се притеснявай, дядо, тя е срамежлива и лесно се притеснява - твърде много хора, виждаш ли?" Той кимна на останалите на масата, които ги гледаха. "Бъди смела, скъпа. Можеш да го наричаш дядо, нали?" Той я беше прегърнал. Тя преглътна буцата в гърлото си. Тук, в обятията на годеника си, тя можеше да усети парфюма на Манди. Чувстваше се отвратително, стояща в ръцете му. Колко нелепо! Те се мразеха, но трябваше да се преструват, че са добра двойка. И тя искаше да крещи и да вика и да събори цялото място около себе си, но не го направи. Тя преглътна тежко и се надяваше, че сълзите в очите ѝ ги карат да блестят. "Дядо. Моля, простете ми. Малко повече вино." Тя се усмихна. Той я потупа по задника и им махна да вървят. "Разбирам и не се притеснявайте, нито един от вас, това е напълно нормално. Всеки се страхува преди сватба. Просто трябва да го преодолеете. И Алеса, ти особено не трябва да се притесняваш. Моето семейство ще се погрижи за теб и твоето. Баща ти беше добър приятел с мен. Това ще бъде най-голямата и най-добрата сватба, която някога сте виждали! И ако Хосе някога, някога те нарани, просто ми кажи. Ще го оправя, повярвай ми!" Всички се засмяха, а Хосе кимна неловко. "И искам само едно нещо в замяна," каза той, когато смехът утихна. "Да ми дадете внуци!" Той вдигна ръце във въздуха и всички отново се засмяха. Мамка му, внуци.