"Майната ти, Манди." Изплю тя думите като искри от пещ. "От колко време е така, а? Ти и Хосе, вашите тайни "срещи", от колко време!" Изкрещя последните думи през стиснати зъби. Манди за миг се отдръпна. Тя знаеше, че Алеса ги е разкрила. Хосе ѝ беше казал още предния ден. И добрата невинна Алеса щеше да продължи да се преструва на незнаеща, мислеше си тя, но не беше така... вече не. Тогава, помнейки, че това е нейната къща, нейните родители и че тя е по-голямата, се изправи и започна да отвръща на удара. "Поне ме обичат, Алеса. Поне съм желана от него. Нещо, което ти никога няма да разбереш, пиявице. Ти си паразит! Мислиш, че иска да се ожени за теб, за да го изсмучеш докрай? Ха!" излая тя. "Глупаво момиче." "Какво, по дяволите, не ти е наред? Наистина, наистина не ме интересува. Ако искаш да станеш Манди Йонц и да се омъжиш за идиота, заповядай. Но предполагам, че той те използва по същия начин, по който използваше мен." Алеса въздъхна, обзета от съжаление. "Той няма да се ожени за теб, Манди. Просто искаше да чука нещо – каквото и да е – и ти просто се оказа там." Манди изпищя като харпия и се нахвърли, като ръката ѝ се стовари върху лицето на Алеса. Замаяна, Алеса блокира втория удар с лявата си ръка и притисна Манди към стената с цялата сила, която успя да събере. "Да ме удариш? Нямаш право." Алеса я гледаше втренчено. "Как смееш?" каза Манди, докато лицето ѝ се изкриви в грозна гримаса. И тогава, изведнъж, в очите ѝ се появиха сълзи и тя заплака. Алеса я отлепи от стената и, треперейки от ридания, тя се затича нагоре по стълбите, бягайки от Алеса. Алеса я гледаше как затръшва вратата, чувствайки се напълно самотна и изтощена. *** Почти е неделя. Възел се беше образувал в стомаха на Алеса. Мисълта, че трябва да отиде с Хосе на рождения ден на дядо му... Е, това беше повече, отколкото можеше да понесе. Тя се загледа в телефона си, чакайки г-н Стърлинг да се обади, да каже или да направи нещо, за да я спаси от това. Но сега, в навечерието на партито, най-накрая реши да му се обади. Мекият глас на мъжа се чу по телефона: "Ало?" Тя едва го познаваше, знаеше, но почувства вълна от облекчение, когато чу гласа му. "Аз съм," каза тя, "не сте ме забравили, нали, г-н Стърлинг?" "Спомням си." каза той. "Трябва да знам. Не мога да спра да се тревожа. Как ще ми помогнете? Партито е утре, а Хосе не ме оставя на мира и-" "Иди с него," прекъсна той. Сега Алеса дори не беше сигурна дали иска да ѝ помогне. "Иди с Хосе и бъди годеницата, която иска да бъдеш." Заповяда той. "Знам, че е трудно, но трябва да ми се довериш. Аз ще се погрижа за останалото." "Но как?" "Ще видиш." каза той. "Но..." "Бъди добро момиче," измърка той, "или как мога да ти се доверя да изпълниш своята част от нашето споразумение?" Гласът му беше нисък и дрезгав. Тя почти беше забравила какво следва след това. Какво се очакваше от нея? Той затвори телефона и тя въздъхна. Стъпка по стъпка, каза си тя. *** Центърът на Лос Анджелис. Висок, сапфирено-зелен небостъргач се издига като парче стъкло. Stirling Group. Близо до върха беше офисът на г-н Стърлинг. След като разговаря с Алеса, Брайън извика Гарwood. "Промяна в плана." каза той. "Отмени утрешните планове, отивам на рождения ден на баща ми." Изненадан, Гарwood кимна и вътрешно се запита какво е променило решението му. Каквото и да беше, заключи той, вероятно е нещо добро. И тогава, преди да успее да си тръгне, получи обаждане в слушалката. "Сър, г-н Йонц е тук, за да ви види. Да го отпратя ли, докато си тръгвам?" Брайън завъртя очи. "Пусни го." Хосе влезе самодоволно, с яке, закачено на рамото му. "Чичо," кимна той. "Реших да се отбия и да видя дали имате още мисли относно моите инвестиционни планове?" Леденият поглед на Брайън охлади стаята. "Напомни ми. Какво се случва, ако не се съглася?" каза той, стискайки ръце. В очите на Хосе проблесна зъл блясък: "Брайън, не искам да бъда груб, но ако откажеш да работиш с мен, тогава... Е, не мога да помогна какво ще се случи утре." Той сви рамене, прокарвайки ръка през пригладената си назад коса. "За да бъда ясен: Ако не съм получил 100 милиона долара преди края на рождения ден на дядо утре, тогава аферата между теб и моята годеница Алеса ще стане публично достояние. И помислете каква изненада ще бъде това за дядо!" усмихна се той, крачейки покрай Брайън, за да погледне през прозореца. "След това," сви рамене той, "кой може да каже какво ще се случи с позицията ти на президент..." "Не бих се притеснявал." казва Брайън, втренчен в стената пред себе си. "Ще се погрижа исканията ти да бъдат удовлетворени до края на нашето семейно парти утре," отговори Брайън. Хосе почувства радост да избликва в гърлото му и се почувства замаян "Обещаваш?" Той се засмя и потупа Брайън по гърба. "Чичо! Ако се беше съгласил по-рано, нищо от това нямаше да е необходимо!" Брайън се завъртя и отблъсна ръката на Хосе. "Махай се." каза той със строг глас. Хосе премигна, усмихна се и кимна. Той облече якето си и си тръгна. *** На следващата сутрин Хосе се отби до къщата на семейство Шулц. Семейство Шулц; Алеса, Манди, Патрик и Бети, бяха строени отвън, чакайки пристигането му. Алеса беше облечена в светлосиня лятна рокля с малки бели цветя и пусната копринена коса около раменете си. Нищо вулгарно, помисли си Хосе, докато спираше до тях. Просто и красиво. Това ще зарадва семейството. "Изглеждаш добре," извика той през прозореца на колата. Те влязоха. Алеса мразеше себе си. Чувстваше отвращение, докато се качваше на черната кожена седалка и искаше само да избяга с писъци. До нея лицето на Манди беше тъмно и зловещо, като буреносен облак, готов да се взриви. Той не каза нищо за това колко красива изглежда Манди, съжали Алеса. Тя беше прекарала часове в обличане, слагайки най-красивата си жълта рокля и най-скъпия си грим. Алеса искаше да ѝ каже, че той не си заслужава – че може да го има скоро, ако наистина иска – но на задната седалка на колата тишината беше абсолютна. Очевидно забравяйки за това, Хосе се усмихна в огледалото за обратно виждане и потегли към Ritz. "Хубаво време е," усмихна се той, посочвайки лилавото и розово небе. Манди се съгласи. Алеса се опита да не повърне.