Хосе изсъска в ухото ѝ: "Чу ли човека? По-добре да се захващаме скоро, а? Мислех си… тази вечер? Ако си свободна, разбира се?" Тя го удари силно с лакът в ребрата, но той не отстъпи. "Помни какво ще стане, ако ми провалиш това. Бъди мил сега, а по-късно тази вечер можеш да бъдеш палав колкото си искаш." Той се усмихна толкова широко, че тя се притесни, че ушите му може да паднат навътре. Тя захапа долната си устна силно, толкова силно, че потече кръв. Ако мистър Стърлинг не дойде скоро, знаеше тя, тогава ще трябва да спи с този тип. Тогава, бързо, стаята притихна. Беше сякаш кислородът е изсмукан от стаята. Движенията на всички сякаш спряха. Звукът на кожени обувки по мраморния под се усили. Един мъж се появи пред всички. Беше висок и красив в тъмносив костюм. Той ходеше като модел, с ръка в джоба, изглеждащ елегантен и уверен, привличайки вниманието на всички на партито. Очите на Алеса се впиха в него и разпознаха тази фигура. Това беше мистър Стърлинг. Но… какво правеше той? Смес от вълнение и объркване се завихри вътре в нея и тогава, за да стане още по-лошо, Хосе проговори: "Чичо Брайън идва!" извика Хосе и голяма част от Алеса изтръпна. Умът ѝ започна да препуска. Той е един от семейството? Чичо на Хосе? Това я порази като гръм. Усети как умът ѝ се изпразва и започна да ѝ се гади. "Брайън, защо закъсня толкова?" попита Сюзън, "Татко вече няколко пъти пита за теб." Хосе и Сюзън станаха, за да го посрещнат и да го отведат до място до стареца, начело на масата, но Брайън мина покрай тях и се насочи право към Алеса. "Значи познаваш момичето?" попита старецът от другия край на масата. "Нашата Алеса, скоро ще стане част от семейството. Тя ще се омъжи за твоя племенник, Хосе-" "Не, няма," каза той. Лицето на стареца замръзна. Той все още не беше сигурен дали трябва да се ядосва или не, затова сондира малко, гласът му беше пълен с напрежение. "Какво искаш да кажеш, 'няма'?" "Тя е моя, така че не може да се омъжи за Хосе, защото излиза с мен. И ако ще има деца от някого, те ще бъдат мои." Хосе беше смаян. Тълпата ахна. Алеса искаше земята да я погълне и никога повече да не бъде видяна. Най-накрая старецът разбра, че трябва да се ядосва и удари с юмрук по масата. "Брайън, какво, по дяволите, става? Не си се присъединявал към нас от години и сега това?" "Татко, моля те," каза той, хващайки ръката на Алеса. "Създаваш сцена." "Глупости! За какво говориш? Алеса е годеница на твоя племенник! Тра*нал ли си я?" Последният въпрос накара всички да ахнат отново. Брайън произнесе спокойно. "Просто годеница, не и съпруга. И тя още не го е тра*нала - само мен." Той се ухили, докато поглеждаше Алеса. Алеса потръпна. Тя знаеше, че Брайън е съсипал живота ѝ в този момент, оставил я е счупена и раздробена на скалите, потъваща в море от скандал. Планът на Брайън беше да причини максимални щети както на нея, така и на Хосе. Репутацията ѝ щеше да бъде на парчета след това и всички щяха да знаят коя е тя и какво е направила. Разбира се, след като Брайън приключи с използването на тялото ѝ, той щеше да я изхвърли и тя щеше да бъде сама. Старецът беше червен от гняв и едва можеше да повярва на това, което чува. Той обърна глава, за да погледне Алеса: "Алеса, кажи ми, наистина ли си... била с Брайън?" Алеса леко потрепери. Брайън стисна ръката ѝ и започна да я прищипва в своята. Нежно в началото, но твърдо. Предупреждение. Алеса кимна. Гостите избухнаха във врява. Хосе стисна зъби, лицето му гореше, засрамен. Никога, никога не беше мислил, че ще го остави заради чичо му и изведнъж съжали, че изобщо я е изпратил там. Той усети как кръвта му кипи, докато погледите се местеха между него и чичо му Брайън. Той стисна юмруци и скочи от стола си, стискайки здраво ръката на Алеса. "Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш!" извика ѝ той, придърпвайки я близо до себе си за ръката. "Ти си моя годеница!" Тогава, преди да осъзнае какво се случва, ръцете му бяха откъснати и той беше издърпан на няколко метра назад. Брайън стоеше над него, а неговият бодигард Гарwood беше до Хосе. Цялата зала мълчаливо наблюдаваше в очакване на това, което ще се случи по-нататък. "Тя не е," изръмжа Брайън, надвиснал над Хосе, "Тя е моя жена!"