Изабела се усмихна, но усмивката ѝ беше горчива и изпълнена с тъга. "Не съм ли се отказала вече от достатъчно? Когато бях малка, и аз исках да остана с богатия си баща, но тя го избра първа, така че аз замълчах. По-късно, когато бъбреците ѝ отказаха, ѝ дадох единия си. А сега, тя иска и съпруга ми..." Погледът ѝ стана студен, докато гледаше майка си. "Кажи ми, защо трябва постоянно да ѝ давам всич