След като Изабела си тръгна, Тео заповяда: "Направи ми чаша зелен чай." Слугата застина. "Зелен чай?" Видният господин никога не беше пил такъв евтин чай. Слугата помисли, че не е дочул. Очите на Тео блеснаха развеселено. "Днес искам да опитам зелен чай." "А, да, разбира се." Слугата се почеса по главата, объркан, и излезе. След малко се върна с димяща чаша зелен чай. Тео отпи, с израз на удоволст