Изабела стоеше безизразно, наблюдавайки двамата. Докато Нейтън утешаваше Виктория, сякаш никой не забелязваше собствената ѝ душевна болка. Малко по-късно Тео се появи пред нея, стоейки неподвижно и висок. Въпреки младостта си, внушителното му присъствие затрудняваше Изабела да го игнорира. Накрая тя изсили бледа усмивка. "Г-н Санчес, поздравления, че получихте това, което искахте." Тео вдигна *Гра