"С-София," Сам ме поздрави, когато се приближи несигурно към нас, гледайки само мен. "Сам," отвърнах аз. Да го прегърна ли? Да се ръкуваме ли? Неловко, просто стоях там. "К-Как си?" "Добре съм," отговори той. Гледаше ме. Гледаше ме, сякаш останалият свят беше изчезнал за него, и вината беше толкова тежка в мен, че физически ме болеше. "Омъжила си се." Опитах се да му се усмихна леко. Нищо не се по