[АЛЕКС] Чичо Дамиан прокарва ръка през гарвановочерната си коса, черните му очи са вперени в мен. Въпреки че съм израснал, познавайки го, откакто беше осиновен по-малък брат на баща ми, погледът му стряскаше всички, дори и мен понякога, но днес не можех да си позволя да се предам. Защото това би означавало да предам Миа. "Дойде бързо", отбелязвам сухо, тъй като къщата все още се чистеше от кръвта