— Твоят дядо ли плати за всичко това? — попитах аз с приглушен глас, докато седях срещу него на масата в шикозен ресторант с име, което дори не можех да произнеса, но храната компенсираше ужасното име.
Габриел завъртя очи. — Това означава подарък, Луничке.
Примигнах, неубедена. — Моментът е малко подозрителен.
— Защо?
— Не е от нищото.
— Не, не е. Никога не сме имали меден месец, защото се срещнах
















