— Твоят дядо ли плати за всичко това? — попитах аз с приглушен глас, докато седях срещу него на масата в шикозен ресторант с име, което дори не можех да произнеса, но храната компенсираше ужасното име. Габриел завъртя очи. — Това означава подарък, Луничке. Примигнах, неубедена. — Моментът е малко подозрителен. — Защо? — Не е от нищото. — Не, не е. Никога не сме имали меден месец, защото се срещнах