ГАБРИЕЛ Деймиън беше като чума. Щом си науми нещо, нямаше промяна. Вземаше каквото иска, независимо какво костваше. И по някаква причина, си беше наумил да се запознае с жена ми и да поздрави семейството ни, преди да се върне в която и да е дупка, от която е изпълзял. Знаех, че няма смисъл да го спирам. Нямах нищо против да се запознае с Луничките, въпреки каквото му казах по-рано. Деймиън беше ва