Габриел винаги държи на думата си. Той ме остави да тичам из къщата, а той ме преследваше като хищник, а аз – неговата любима плячка. "Хванах те." измърмори той, когато се спънах на едно от стъпалата в задната част на къщата, седнал над мен с колене от двете ми страни, внимавайки да не упражнява тежестта си върху мен. "Знаеш какво ще се случи сега, нали, мишленце?" Ръцете му сграбчиха ризата ми от