Габриел носеше измачкана бяла риза върху черен анцуг, с който спеше, и бях сигурна, че няколко копчета не бяха закопчани правилно, защото ги беше закопчал набързо, докато отиваше да отвори вратата на нашата вила. Докато стоях зад затворената врата на една от празните стаи на приземния етаж, ровейки из багажа, за да намеря нещо, което да облека, за да изляза навън, единственото, за което мислех, бе