Не очаквах, че някой ще вдигне. Една част от мен дори не искаше, защото какво, ако реалността е по-лоша от моите притеснения? Когато телефонът спря да звъни, от другата страна настъпи тишина. Трябваше да проверя дали са вдигнали, преди бързо да го залепя отново за ухото си. "Ало? Гейбриъл?" Отново тишина. Сърцето ми биеше толкова силно, че чувствах, че всеки момент ще изскочи от гърдите ми. "Ало?"