ГАБРИЕЛ (продължава...) Същата вечер се обадих на София за първи път, откакто се прибрах. Влязох набързо под душа и ѝ се обадих, докато се обличах за лягане. Тя вдигна, но ми се стори толкова дистанцирана... сякаш нещо я тревожеше. "Сигурна ли си, че си добре, Луничке?" попитах я за четвърти път в този разговор. "Все още ще се видим утре, нали?" "Хм..." Тя промърмори леко сънливо, но най-вече беше