Тя се насили да се изправи. "Нищо... просто съм малко уморена... нека... нека продължим да ядем торта..." Лицето ѝ премина от бледо към синкаво. Дишането ѝ стана затруднено. Тя се бореше да изглежда нормално, но притисна ръка към гърдите си в очевидна агония. "Сейбъл... ела тук... нека мама те погледне отново..." Гласът ѝ беше едва шепот. Не разбирах сериозността. "Мамо, настинала ли си? Трябва ли