Тонът ѝ беше разговорен. Невинен. Но нещо отдолу ме накара да се напрегна. Татко остави таблета си. "Виктория, може би трябва да оставим Сейбъл да се събуди както трябва, преди да—" "О, няма проблем." Виктория махна пренебрежително с ръка. "Просто съм естествено любопитна за такива щастливи новини." Тя ми подаде малка чиния, натоварена със скони. "Просто се притеснявам, че преходът може да бъде...