"Трябва да измисля нещо ужасно. Може би принудителни Netflix маратони с прекалено много храна за вкъщи." "О, не," казах аз с равен тон. "Всичко друго, но не и комфорт и релаксация." "Виждаш ли? Много съм страшен." Свих се на плюшения диван в хотелския апартамент, с телефон до ухото. "Добре. Ти победи." "Добре. И Саби?" "Да?" "Каквото и да се случи тази вечер – не трябва да го носиш сама повече." О